Всеки избор включва това да се откажем от нещо, което бихме избрали на това място. Затова понякога е трудно да изберем само едно разклонение – защото означава да се откажем да тръгнем по другите пътища и да се съгласим с последствията от това.
Какво означава това в контекста на рожденото ни семейство?
Раждайки се в едно семейство, ние възприемаме определен набор от ценности. Берт Хелингер ги нарича колективна съвест. Придържането към ценностната система на нашето семейство ни осигурява чувство на принадлежност. Без тази принадлежност като деца е нямало как да оцелеем.
Има и друг важен аспект на колективната съвест – тя е отвъд понятията за добро и лошо. Например в семейство на мафиоти колективната съвест повелява членовете на това семейство да изкарват прехраната си по нечестен начин. Дете от такова семейство ще изпитва угризения на съвестта, ако печели пари с почтен труд. Дълбоко в сърцето си всеки член на семейството знае какво трябва да прави, за да принадлежи към това семейство.
Семейната съвест е скритата сила, която движи нашите поведения и избори. Отклонението от нея поражда в нас усещане за вина.
Какво се случва, когато пораснем и създадем собствено семейство?
Обичайно настъпва конфликт на две ценностни системи. Този конфликт се проявява най-често по отношение на децата, защото всеки от партньорите носи различно разбиране за възпитанието им, породено от порядките в неговото рождено семейство. Например единият партньор държи на по-строго възпитание, докато другият е по-либерален в методите си.
Конфликтът на лоялности е скритата динамика под борбата за надмощие и трудностите в комуникацията в двойката. Всеки от партньорите е лоялен на рождената система, към която принадлежи. Ако се разграничи от колективната съвест, ще изпита чувство на вина, което е болезнено. Усещането е все едно предава рожденото си семейство и губи правото си на принадлежност. Като деца, това е застрашавало оцеляването ни. Като възрастни, е безопасно да се разграничим, уважавайки модела на нашите родители. Ако го отхвърлим, най-вероятно ще го повторим.
Чувството на вина е цената, която заплащаме за това да се отделим от рожденото си семейство и да се разширим, за да създадем пространство за ценностите на нашия партньор. То е неизменна част от порастването ни; следствие от това да приемем, че ще останем малко повече сами и ще носим повече отговорност за изборите в живота си. Чувството на вина всъщност означава, че избираме себе си. Че сме на прав път. Ако ние се отворим за това чувство, от него идва сила и можем да уважим нашия партньор като равен и различен, без да осъждаме ценностите, които той носи от своето рождено семейство.
Хелингер казва, че всяка връзка започва с това да се откажем от нещо. Имаме избор дали да пораснем и да се свържем с партньор през зрялата любов, или да останем обвързани с рожденото си семейство и по-малко налични във взаимоотношенията си.
Илюстрация: Debra Lott, United
