Ако усещате, че ви е трудно да се справите сами с това, което преживявате,
или че няма достатъчно пространство за емоциите ви…

В работата си предлагам нещо, от което вярвам, че всички ние дълбоко се нуждаем – емоционален резонанс (emotional attunement).

Това е пространство, в което нервната ви система може постепенно да се отпусне в присъствието на безопасен и подкрепящ контакт.

Казвам се Марина Чомпалова и практикувам травма-ориентирания подход Compassionate Inquiry, създаден от д-р Габор Матѐ.

Като дете съм била изоставена на 3 години в среда на домашно насилие, което е оформило емоционалния ми свят по начин, по който съм развила дълбока чувствителност и състрадание към преживяванията на другите хора.

Имам капацитета да присъствам за вас с това, което преживявате в момента. Това позволява на нервната ви система постепенно да се отпусне, защото има пространство емоциите да бъдат преживени по безопасен начин – нещо, което често е липсвало в детството ни. Именно това създава условия за по-дълбоко лечение, защото травмата е записана в тялото ни.

Наясно съм, че този подход може да е необичаен за много от вас. Свикнали сме да бягаме от трудните си емоции. Да ги минимизираме или отричаме. Да се регулираме чрез храна, интернет или други заместители. Да слагаме усмивка, когато отвътре ни боли. Да се прикриваме.

Всички тези стратегии са работели по съвършен начин в детството ни, когато не е имало кой да ни види и чуе с болката ни. Когато често сме били осъждани, критикувани, засрамвани, пренебрегвани в моментите на себеизразяване. Когато не е било безопасно да казваме „не“.

Отнасям се с дълбоко състрадание и уважение към тези механизми за справяне. Те са ни помогнали да запазим отношението си с хората, от които сме зависели за оцеляването си. Ако работим заедно, ще изследваме тези стратегии по безопасен начин и с вашето собствено темпо не за да ги премахнем, а за да разберем защитната им функция. Макар адаптациите вече да не ни служат по същия начин, тялото и емоционалната ни памет пазят преживяванията на срам, отхвърляне и емоционален глад.

Вярвам, че когато създадем пространство за тези преживявания, можем постепенно да влезем в ново отношение със себе си от място, в което можем да чувстваме, да казваме автентично „не“, да избираме себе си и да си позволим да бъде видени, без да „трябва“ да бъдем по определен начин.

Ако разпознавате себе си в това:

Всички копнеем да бъдем видяни, чути и обичани. Когато това не се е случило в детството ни, се откъсваме от вътрешния си свят и преживяваме срам. Силата ми е в това да създавам защитено пространство, в което можете да бъдете видени с всичко, което преживявате в момента – без осъждане и без очакване да бъдете по-различни. Пространство, в което има място за болката, срама, гнева, страха и защитните механизми – всички ваши части точно такива, каквито са.

Терапията чрез почувствано усещане (felt sense) дава възможност на тялото ни да преработи емоции, които са останали „замразени“, защото като деца не сме имали безопасно пространство за тях. Именно това създава промяна на по-дълбоко ниво, когато емоционалната ни памет започне да се пренаписва и вътрешното ни дете получава нови послания.

В днешния забързан свят често оставаме в ума си и рядко забавяме, за да се свържем с тялото си. Свикнали сме да търсим бързи решения.

Аз предлагам различен подход – да създадем заедно терапевтична връзка, в която нервната ви система може да се регулира чрез безопасно и подкрепящо присъствие. Намерението ми е да ви посрещна на мястото, на което се намирате в момента – без да поправям болката ви и да предлагам готови решения. Мога да ви придружа в това да започнете да опознавате вътрешния си свят и да се сприятелявате с частите от вас, които сте потиснали като деца, за да принадлежите към среда, която не е могла да откликне на емоционалните ви нужди. За мен това е дълбок и устойчив начин за работа с психичната травма.

Освен психотерапевт съм и музикант. Музиката е начинът ми да се свързвам с хората чрез присъствие, откритост и почувствана емоция. Песните ми са покана да се срещнем с това, което преживяваме, в пространство, което е безопасно. По същия начин, по който се случва и в психотерапията.