Марина Чомпалова

Травма-информирана терапия и семейни констелации

„Истинската цел на терапията е да помогне на хората да се свържат с настоящия момент“ – д-р Габор Мате

Добре дошли! Казвам се Марина Чомпалова и съм сертифициран психотерапевт в травма-ориентирания подход Compassionate Inquiry, създаден от д-р Габор Матѐ. В работата си с хора предлагам нещо, от което вярвам, че всички се нуждаем – емоционален резонанс (emotional attunement) – пространство, което дава на нервната ви система възможност да се регулира в присъствието на безопасен емоционален контейнер.

Като дете съм била изоставена на 3 години в среда на домашно насилие, което е оформило емоционалния ми свят по начин, по който съм развила дълбока чувствителност и състрадание към преживяванията на другите хора. Имам капацитета да присъствам за вас с всичко, което преживявате в даден момент, което позволява на нервната ви система да се отпусне, защото има пространство да преживеете емоциите си по безопасен начин, за разлика от детството ни. И това е лечебно на едно по-дълбоко ниво, за разлика от традиционната терапия чрез говорене, защото травмата е записана в тялото ни.

Наясно съм, че този подход може да е необичаен за много от вас. Свикнали сме да бягаме от трудните си емоции. Да ги минимизираме или отричаме. Да се регулираме чрез храна, Интернет или други заместители. Да слагаме усмивка, когато отвътре ни боли. Да се прикриваме. Всички тези стратегии са работели по съвършен начин в детството ни, когато не е имало кой да ни види и чуе с болката ни. Когато често сме били осъждани, критикувани, засрамвани, пренебрегвани в моментите на себеизразяване. Когато не е било безопасно да казваме „не“. И аз се отнасям с огромно състрадание и почит към защитните ни механизми. Защото са ни служели перфектно тогава – да запазим отношението си с хората, от които зависим за нашето оцеляване. Ако работим заедно, по безопасен начин, с вашето собствено темпо ще изследваме защитната функция на тези механизми, които вече не ни служат, но емоционалната ни памет е запомнила всички моменти на срам, отхвърляне, емоционален глад. Вярвам, че само тогава можем да влезем в ново отношение с тези части от нас, за да може да започнем да действаме от мястото на истинската си същност – онова меко място вътре в нас, което може да чувства, да казва „не“, да избира себе си, да си позволи да бъде видяно, без да „трябва“ да бъде по определен начин.

Всички ние копнеем да бъдем видяни, чути и обичани. Когато това не се е случило в детството си, се откъсваме от вътрешния си свят и преживяваме срам. Вярвам, че силата ми е в това да създавам защитено пространство, в което да бъдете видени с всичко, което преживявате в момента – без осъждане, без скрито очакване да бъдете по-различни. В което има място за болката, срама, гнева, страха, защитните механизми – всички ваши части точно такива, каквито са. Терапията чрез почувствано усещане (felt sense) дава възможност на тялото ни да преработи емоции, които сме замразили, защото като деца не сме имали безопасен емоционален контейнер. И това е лечебно, защото презаписва емоционалната ни памет и дава нови послания на детето в нас.

В днешния забързан свят, в който обикновено пребиваваме в ума си и рядко забавяме, за да се свържем с тялото си; свят, в който бързаме да намерим решения, аз предлагам един по-различен подход. На това да създадем заедно терапевтична връзка, в която нервната ви система може да се регулира в присъствието на безопасен контейнер. Намерението ми е да ви посрещна на мястото, на което се намирате в момента, без да поправям болката ви или да предлагам експертни съвети. Мога да ви придружа в това да започнете да опознавате вътрешния си свят и да се сприятелявате с частите от вас, които сте потиснали като деца, за да принадлежите към средата, която не е била в състояние да откликне на емоционалните ви нужди. За мен това е единственият възможен начин на лечение на травмата.

Освен психотерапевт съм и уличен музикант; музиката е начинът ми да се свързвам с различни хора чрез присъствие, откритост и почувствана емоция, като песните ми са покана към тях да преживеят емоции в безопасно пространство – също като в психотерапията.

Услуги

Compassionate Inquiry

Предлагам индивидуални терапевтични сесии на живо и онлайн с травма-информирания подход Compassionate Inquiry на д-р Габор Матѐ, който разглежда адаптациите в детството като причина за сегашните ни затруднения или заболявания.

Семейни
констелации

Семейните констелации са метод, който ни помага да осветлим скритите динамики зад един проблем и да интегрираме отцепени части от себе си, за да се почувстваме отново цялостни.

Лекуване на травми от детството в 10 сесии

Лекуване на вътрешното дете (първична терапия) е процес, структуриран в 10 сесии, който ни помага да изразим потиснати емоции, за да се свържем със своята автентичност.

Актуални събития

Любов, която изцелява – травма констелации

В традиционния подход на Берт Хелингер семейните констелации разглеждат индивида в по-голям контекст – този на семейството, в което се е родил, и чиито неразрешени въпроси се проявяват като затруднения или симптоми в сегашния ни живот. Картината, която се разкрива пред нас, осветлява скритите динамики в рожденото или настоящото семейство, за да стигнем до разрешение чрез любовта.

През годините се уверих, че този подход не винаги е полезен за клиента, защото пренебрегва травмата на привързването, която създава фрагментация в личността. Затова освен традиционния метод използвам подход, базиран на работата на Франц Руперт, в който констелирам отделни части от клиента, например травмираната част и събитието, което е причинило травмата. По този начин клиентът може да се свърже и интегрира отцепени части от себе си, което дълбоко вярвам, че е същността на терапията. 

Дата: 20.07.2025 г.

Час: 15-18 ч.

Локация: бул. Христо Смирненски 22, ет. 1

Водещ: Марина Чомпалова

Информация: Този подход ни дава възможност в безопасно пространство да преживеем потиснати емоции и да влезем в отношение с потиснати части от себе си и по този начин да ги лекуваме.

Фундаменталната травма, която се е случила, не е в това, че не е имало любов или подкрепа. По-голямото нещастие е че в резултат на това сте изгубили връзка със същността си. То е по-важно от това дали родителите ви са ви обичали, или не.
А.Х.Алмаас

Ново в блога