В семейните констелации може да се наблюдава колко много неразрешена енергия има между мъже и жени на колективно ниво. Женското е било наранено назад в поколенията и жените носим гняв, разочарование, недоверие. Мъжете реагират на презрението с агресия или оттегляне.
Трансформация може да се случи единствено от мястото на приемане.
Tрудно, особено когато е имало събития в миналото, да има приемане за агресора. Като жени трупаме гняв и осъждения от любов към нашите майки, баби, прабаби. Това ни дава чувство за принадлежност и на едно по-дълбоко ниво ще чувстваме вина, ако имаме щастлива връзка.
Да приемем не означава да одобрим. Нито означава да стоим в отношения, в които не чувстваме удовлетворение или преживяваме някакъв вид злоупотреба. Означава, че се съгласяваме с това, което е, и приемаме факта, че не е в наши ръце да му повлияем или променим.
Приемането започва от обединяването на полярностите в собственото ни сърце. Можем да правим избори в любовта, но няма как да променим родителите си, или това, което е било възможно да получим от тях. Нито е нужно да ги харесваме или одобряваме.
Нужно е да ги приемем и да им дадем място в сърцето си. Те са правилните родители за нас.
От тази позиция можем да се помирим с нашия пол. Да получим сила от жените/мъжете в рода.
Тогава можем да се отворим и за противоположната енергия в себе си и да се приближим към другия пол с малко повече доверие.
„И аз също като теб. Ние сме едно.“
