Съществуват три вида реакции към събитие, което нервната система възприема като заплаха – да избягаш (flight), да се биеш (fight) или да замръзнеш (freeze).
При първите две има движение – напускаме ситуацията или отвръщаме на удара, което освобождава енергията на страха от тялото ни.
В третия тип реакция, когато не можем да се защитим или да избягаме, тялото реагира, като замръзва. Тази реакция се наблюдава и при дивите животни при нападение, но след като опасността отмине, те изтръскват тялото си, освобождавайки енергията. При хората, обаче, незавършеното движение обикновено води до задържане на енергия в тялото и това причинява травма. Както казва д-р Габор Мате: „Травмата не е това, което се случва с теб, а това, което се случва вътре в теб като резултат от това, което се случва с теб.“
Замръзването е защитен механизъм на нервната система. Тялото се затваря, за да оцелее, и не позволява движение. Понякога жертвата дисоциира, все едно напуска тялото, и няма съзнателен спомен за събитието. (Често хората, преживели сексуална злоупотреба в детството, когато се върнат към спомена, споделят, че са наблюдавали себе си отстрани в тези моменти). Емоциите, свързани със събитието, обаче, остават в паметта на тялото и впоследствие тялото обичайно започва да соматизира – т.е. травмата се проявява като симптом, за който няма медицинско обяснение.
Някои примери за травматични събития:
- Физическа или сексуална злоупотреба
- Ранна смърт на родител
- Системно емоционално неглижиране
- Осиновяване
- Родител с алкохолен проблем или психично заболяване
- Насилие между родители
- Прекъснато движение към майката (ранна раздяла, майката не е била налична за бебето физически или емоционално)
- Война, природни бедствия
Травмата може да бъде еднократна или хронична.
Всяко травматично събитие може да предизвика смесица от страх, гняв, фрустрация, тъга, срам, вина. С времето тази смесица става експлозивна. Реакциите са разнообразни: хронична тревожност, изблици на гняв или ярост, самонараняване, автоимунни заболявания, инциденти, опити за самоубийство, депресия, зависимости. Всеки човек реагира по различен начин на травмата.
Работата с травмата е като обелването на глава лук – сваляме пластовете един по един, внимателно и с любов. Този процес може да доведе до много силна емоционална реакция и без адекватна подкрепа е възможно да се получи ретравмиране. Тъй като тялото е функционирало през годините с тези емоции, е нужно постепенно размразяване, на дози, за да може тялото и съзнанието да се настроят към новото състояние. С други думи, нужно е постепенно сприятеляване с травмата, свързване с ресурсите в настоящия ни живот и връщане на доверието.
В травмата е заложено и лечението, възможността ни за трансформация и изцеление.
Използвани материали: https://www.peacefulwillow.com/responses-to-traumatic-events
