Всички вещества, опиати, кокаин или други са всъщност обезболяващи средства. Някои от тях са обезболяващи средства в буквалния смисъл, но при емоционалната и физическата болка, човек преживява страданието в една и съща част на мозъка. Така че когато някой страда от емоционално отхвърляне, това активира същата част на мозъка, която се активира и ако бъде намушкан с нож.
Екхарт Толе казва, че пристрастяванията започват с болка и завършват с болка. Всички пристрастявания са опит да успокоим болката. Когато работя с пристрастявания, първият въпрос, който задавам, винаги е „Защо е болката“, а не „Защо е пристрастяването“ и това, което откривам, е емоционална загуба или травма. В случаите на хора с тежки пристрастявания, както например в Downtown Eastside, Ванкувър, всеки от тях е травмиран. Всяка жена на улицата в тази част на града е била сексуално малтретирана.
Дали пристрастяването е към секса, към интернет, към взаимоотношения, пазаруване или работа, всичко това са опити да избягаме от страданието. Кейт Ричардс, китаристът на Ролинг Стоунс, който е бил хероиновозависим, казва: „Всички извращения, през които минаваме, са просто за да не бъдем себе си за няколко часа.“ Защо човек не иска да иска да бъде себе си? Защото изпитва твърде много страдание, твърде голяма болка. Не ме интересува какво казват за гените или за пристратяването като избор, винаги става въпрос за болка.
В „Тибетска книга за живота и смъртта“ има един чудесен цитат. „Каквото и да правиш, не се опитвай да избягаш от болката, а бъди с нея.“ Защото опитът да избягаме от болката създава още повече болка и това е реалността на пристрастяванията.
Въпросът е как хората могат да бъдат с болката си. Само ако усетят състрадание от някого. Както казва един друг учител, хората ще си позволят да видят истината само когато има състрадание. Хората с пристрастяване имат нужда от състрадание в настоящия момент, което ще им позволи да преживеят болката си, без да трябва бягат от нея. Както казва друг учител – най-сигурният начин да отидем в ада е да се опитаме да избягаме от ада. Трябва да бъдем с тази болка, просто да присъстваме заедно с нея, но имаме нужда от подкрепа.
Живеем в общество, в което по един или друг начин търсим мигновено облекчение, бързо удовлетворение, разсейване. С други думи, живеем в култура, която се основава на това, икономически и психологически, да не подкрепя хората да бъдат със себе си. Винаги търсим бърз начин да избягаме. Затова е много трудно да се работи с пристрастяванията в нашето общество.
Става дума за това в някакъв момент да намерим начин да бъдем с болката си, за да можем да опознаем смисъла ѝ.
Превод от тук: https://www.youtube.com/watch?v=T5sOh4gKPIg…
