Не е задължително манипулацията да изглежда като заплахи или агресия. Някои тактики в началото могат да изглеждат като проява на обич, загриженост, безпомощност, разумност или дори щедрост.
Ето няколко често срещани форми.
1. Газлайтинг
Газлайтингът включва повтарящо се изопачаване, отричане или оспорване на реалността на другия човек по начин, който го кара да се съмнява в паметта си, възприятията си, емоциите си или собствената си преценка.
Някой може да каже:
- „Това никога не се е случвало.“
- „Въобразяваш си.“
- „Прекалено си чувствителен.“
- „Никога не съм казвал това.“
- „Винаги изопачаваш всичко.“
- „Мисля за твоето добро.“
С течение на времето човекът, подложен на газлайтинг, може да се разколебае си в способността си да определя кое е истина.
Записването на взаимодействията може ви да помогне да разпознавате повтарящи се модели и да противодействате на газлайтинга. Това е особено полезно, когато се чувствате объркани по отношение на собствената си реалност, защото многократно ви се казва, че събитията не са се случили така, както си спомняте.
Газлайтингът е особено въздействащ, защото в крайна сметка човекът може да започне сам да върши работата на манипулатора, като поставя под съмнение собствените си възприятия, преди да постави под съмнение онова, което му се казва.
2. Предизвикване на чувство за вина
Това е често срещана тактика, при която се използват съвестта, емпатията, любовта или чувството за отговорност на другия човек, за да се постигне желаното чрез предизвикване на чувство за вина или отговорност. Когато чувството за вина, страхът, задължението или срамът се използват за контролиране на избора на друг човек, това може да представлява и форма на емоционално изнудване.
На поставянето на граница може да се отговори с реплики като:
- „След всичко, което съм направил за теб…“
- „Ако наистина ме обичаше, щеше да го направиш.“
- „Явно изобщо не съм важен за теб.“
- „Държиш се егоистично”
Проблемът не е просто в това, че някой се чувства разочарован. Хората имат право да изразяват разочарованието си.
Манипулацията се проявява, когато чувството за вина или срам умишлено се използва, за да накара другия човек да се откаже от собствените си потребности или граници, за да облекчи емоционалния натиск. В отношения, характеризиращи се със зависимост или насилие, този натиск може да включва и отнемането на обич, одобрение или други основни потребности.
3. Влизане в ролята на жертва
Когато някой бъде конфронтиран за нараняващото си поведение, той може незабавно да пренасочи вниманието към това колко е наранен, неразбран, малтретиран или нападнат, за да избегне да поеме отговорност и да отклони разговора от първоначалното поведение.
Вместо да се обсъди случилото се или човекът да се замисли върху собствените си действия, разговорът се съсредоточава върху това да той да бъде утешен.
Първоначалният проблем изчезва от разговора.
Дори може да се окажете в ситуация, в която се извинявате.
Подобно влизане в ролята на жертва може да бъде въздействащ начин за избягване на отговорност, защото активира емпатията на човека, който първоначално е повдигнал проблема.
Важно е да се подчертае, че влизането в ролята на жертва по този начин не е същото като действително да си жертва на насилие. Някой, който наистина е бил наранен, никога не бива да бъде отхвърлян с обвинението, че „се прави на жертва“, само защото разказва какво му се е случило.
Разликата е в това дали човек използва ролята на жертва като стратегия за прехвърляне на отговорността и избягване на поемането ѝ.
Триъгълникът на драмата
Един от моделите, използвани понякога за разбиране на нездравословната динамика между хората, е триъгълникът на драмата на Карпман. Той описва три роли: жертва, спасител и преследвач. В дисфункционални отношения хората могат да преминават от една роля в друга.
Например някой може да се представя като безпомощен или малтретиран и така да подтиква другия да го спасява. Когато поведението му бъде оспорено, той може бързо да представи човека, който го конфронтира, като преследвач.
Но този модел изисква едно важно уточнение, когато става дума за отношения, в които има насилие.
Ролята на “жертва” в триъгълника на драмата е психологическа позиция. Тя не бива да се бърка с положението на човек, който действително преживява емоционално или физическо насилие или принудителен контрол.
Преди да определим двама души като участници в дисфункционални ролеви взаимодействия, трябва да вземем предвид реалния дисбаланс на властта помежду им.
4. Наказателно мълчание (Silent treatment)
Да си дадете време, за да се успокоите по време на конфликт, може да бъде здравословно.
Наказателното отдръпване е нещо различно и причинява значителна болка.
Наказателното мълчание се проявява, когато някой умишлено отказва общуване, внимание, обич или близост, за да накаже другия човек или да го притисне да се съобрази с желанията му.
Посланието е следното: „Дай ми това, което искам, признай, че съм прав, или поправи нещата вместо мен — и тогава отново ще възстановя връзката си с теб.“
Това може да приучи човека отсреща постоянно да очаква отдръпване и да полага все повече усилия, за да не разстрои другия.
5. Прекомерно обсипване с обич (love-bombing)
Това понятие описва заливането на някого с прекомерно внимание, обич, подаръци, похвали, обещания или преждевременни декларации за обвързване по начин, който бързо създава силна емоционална привързаност.
Самата проява на обич не е манипулация. Важното е каква функция изпълнява тя.
Прекомерното обсипване с обич е често срещана тактика в насилствени взаимоотношения и нерядко се използва за придобиване на контрол над романтичния партньор.
То често се обсъжда и във връзка с нарцистичното личностно разстройство, въпреки че не всеки, който използва тази тактика, има диагностицирано психично разстройство.
Когато силната обич създава бърза емоционална зависимост, а впоследствие е последвана от контрол, отдръпване, обезценяване, лошо отношение или натиск, тя може да се превърне в част от манипулативен цикъл.
Контрастът между интензивната близост в началото и последващото отхвърляне може да бъде изключително объркващ. Човекът може непрекъснато да се опитва да възстанови връзката такава, каквато я е преживявал в началото.
6. Триангулация
Триангулацията включва въвличане на трети човек в конфликт по начин, който създава натиск, несигурност, съревнование или съюз срещу другия човек.
Някой може да каже:
- „Дори терапевтът ми смята, че ти си проблемът.“
- „Всички са съгласни с мен.“
- „Семейството ми смята, че се опитваш да ме контролираш.“
- „Бившият/бившата ми никога не е имал/а проблем с това.“
Понякога мнението на третия човек може дори да бъде изопачено или представено избирателно.
Вместо несъгласието да бъде разрешено пряко между двамата, се привлича друг човек, който да подкрепи едната страна и да подкопае увереността на другата. Триангулацията може също да засили изолацията и зависимостта.
7. Пасивно-агресивно поведение
Пасивната агресия изразява враждебност косвено, вместо тя да бъде комуникирана открито. Тя може да се припокрива с вербалното насилие, когато враждебността е прикрита под формата на шеги, сарказъм или фини унижения, които подкопават самочувствието.
Това може да включва:
- сарказъм;
- демонстративно цупене;
- комплименти с прикрита обида;
- умишлено отлагане;
- прикрити обиди;
- драматични въздишки или нацупване;
- казване на „Добре съм“, докато гневът се изразява чрез други поведения;
- изпращане на противоречиви послания.
Косвената враждебност създава объркване, защото думите и поведението не съвпадат.
Ако другият човек забележи враждебността, тя лесно може да бъде отречена.
8. Постоянно променяне на изискванията
Най-накрая правиш това, което се е искало от теб. Но изведнъж то вече не е достатъчно. Изпълняваш едно очакване, но се появява друго. Поправяш един предполагаем проблем, а след това критерият отново се променя.
Това понякога се нарича „постоянно преместване на целта“.
Непрекъснато променящите се очаквания могат да накарат човек постоянно да преследва одобрение, което никога не успява напълно да заслужи.
В крайна сметка той може да стигне до извода:
„Ако само можех да се справя малко по-добре, може би най-накрая всичко щеше да бъде наред.“
Но проблемът може изобщо да не е в неспособността му да отговори на изискванията. Възможно е самите изисквания да са устроени така, че постоянно да се променят.
9. Прехвърляне на вината и проекция
Здравословното поемане на отговорност звучи така: „Не трябваше да постъпвам така.“
Манипулативното прехвърляне на вината звучи така: „Направих го само защото ти постъпи така.“
Човек може да обвинява другия за собствения си гняв, нечестност, отдръпване, изневяра, жестокост или друго нараняващо поведение, като твърди, че то е резултат от предполагаемите недостатъци на партньора.
Проекцията добавя още един пласт.
Човек, който проявява контролиращо поведение, може да обвинява другия, че се опитва да го контролира. Някой, който лъже, може постоянно да обвинява партньора си в нечестност. Човек, който е изневерявал, може да обвинява другия в изневяра.
Повтарящите се проекции и прехвърлянето на вината също могат да изкривят усещането на другия човек за собствената му реалност.
Прехвърлянето на вината и проекцията се проявяват като хронична защитна реакция, чиято цел е да се избегне поемането на отговорност и вината да бъде прехвърлена върху невинната страна.
Вместо да разбира манипулативните тактики, използвани срещу него, невинният човек започва да изразходва усилията си, за да доказва какъв не е.
10. Заплахи и принуда
Манипулацията може да бъде и открита.
Човек може да заплашва:
- че ще си тръгне;
- че ще разкрие лична информация;
- че ще съсипе репутацията на другия;
- че ще отнеме финансовата си подкрепа;
- че ще се намеси във взаимоотношенията на другия или във връзката му с децата;
- че ще се самонарани;
- че ще си отмъсти, ако другият не се подчини.
В насилствените взаимоотношения тези тактики могат да ескалират отвъд емоционалния натиск и да преминат във физическо насилие или други форми на злоупотреба.
Заплахите създават подчинение, основано на страх, вместо истинско съгласие.
Когато тактики като заплахи, сплашване, наблюдение, финансов контрол и изолация се използват многократно за ограничаване на свободата на другия човек, във взаимоотношението може да има принудителен контрол (coercive control), а не просто лоша комуникация.
11. Изолация
Не е задължително другият човек да каже: „Нямаш право да се виждаш с приятелите си“, въпреки че понякога това се случва.
Изолацията може да се осъществява много по-прикрито.
Всяко посещение при семейството може да води до конфликт. Другият може постоянно да критикува приятелите на партньора си. Може да разкрие лична информация с цел да навреди на отношенията. Човек може да създава толкова много напрежение около контактите с други хора, че поддържането на тези връзки да стане изтощително.
В крайна сметка човекът, подложен на манипулация, може да се отдръпне именно от хората, които биха могли да му помогнат да види ситуацията от друга гледна точка и да му окажат подкрепа.
Изолацията може да увеличи зависимостта, като същевременно намалява възможностите някой извън взаимоотношението да забележи какво се случва.
Статията е превод от: https://themendproject.com/manipulation-in-relationships/
